На тази дата преди 13 години беше регистрирано в съда сдружение „Граждани за европейско развитие на България“. Със сигурност съм от малцината, които си спомнят тази дата.
А трябва да се помни! Защото това е датата, на която получи официално признание една идея за по-различен европейски път на хората в България. Идея, която акумулира невероятна гражданска енергия. Енергия на тези, които искрено вярвахме, че идва време, в развитието на гражданското общество да бъдат възприети европейските стандарти за добър живот, за развити региони, за икономика, която води към възход. И най-вече – за постигане на изконните европейски ценности, които са в основата на обединена Европа. Тези, които имат за цел да гарантират принципите на свободата, демокрацията и върховенството на закона, които се споделят от всички държави членки (член 6(1) от Договора за ЕС). Припомням всичко това, защото бяхме в очакване България да бъде приета за член на ЕС, което гарантираше постигането им.
И защото компенсираше разочарованието от срива на СДС и на конформизма на царското управление. Идея, която се роди в един съдийски кабинет и срещна подкрепа от един кмет и безспорна обществена фигура по това време. И за съжаление роди Франкенщайн – чудовище, за което апартаментите, кумиците, семейните приятелки и обвързаностите, наречени структури се оказаха жизнен двигател.
Да се върнем към историята на сдружението – само две години след създаването му в него взе превес номенклатура, която успешно беше минала през различни партийни конфигурации от БКП, през СДС и имаше достатъчен функционерски стаж. И много, наистина много милиционери, макар и бивши. Особена симбиоза, която роди отровните си плодове – от години публично известни. И също публично достигнали дъното…
Всичко това отблъсна хората, които вярваха в прогласените цели и искаха да работят активно, Останаха другите – тези, които очакваха /и получиха/ постове, облаги, сигурност на бизнеса и всичко, което се нарича „обвързаности“ . Това са резултатите, видимите.
Никаква морална оценка, разкаяние за десетките провалени животи и възможности/ само да си спомним за едни от тях- лекарите от Горна Оряховица/.
И сега сме свидетели отново на липса на оценка, на осъзнаване на грешки. И сега отново патос и лошо изиграна роля на жертва… И отново партията ще трябва да е приют на пропаднал морал. И с този морал ще се отива на европейски избори…
От къде тръгнахме и къде доведоха сдружението фалшивите герои и фалшивите ценности!
Quo vadis, GERB! Със сигурност не натам, накъдето се бяхме запътили с цялата си вяра, знания, професионализъм и друг морал.
Аз обаче продължавам да вяравам, че истинският разговор с гражданското общество предстои. Защото го заложихме, защото дадохме вяра, защото имаше всички предпоставки! Това е изключителен шанс и не трябва да се пропуска.
Честита 13та годишнина на всички тези, които не предадоха идеите /не клишетата, а свършените дела – без кражби, измами и слугинстване/.
Има ни, тук сме, не сме се отказали.
И ще чакаме и ще работим за това, защото „Зимата се измина и нощта свърши!“/ Христо Ботьов – „Политическа зима“
Душана Здравкова, Фейсбук
