Прочитайки незаконодателната резолюция на Парламента на ЕС, която с назидателен тон настоява за ратифициране на Истанбулската конвенция, мерки срещу “езикът на омразата” и настроенията срещу миграцията, започнах да си мисля, че тези хора не живеят на земята. Доколко трябва да си се откъснал от реалният живот и да си със сериозни ментални увреждания, за да не виждаш реалността в Европа – проблеми с “гостите”, увеличаваща се прогресивно престъпност, невъзможност за справяне с различията, ограничаване на свободата на словото, ограничаване на свободата въобще, протести в голяма част от държавите срещу прекалено либералната политика.
Това явно евродепутатите не го виждат или съзнателно не искат да го видят. Курсът, който е поела Европа, не ми харесва.
Аз не искам да сме там! Не искам да ме ограничават да казвам истината, като я наричат “език на омразата”, не искам да ме карат да приемам изчанченото за нормално, не искам да ме карат да вярвам на лозунгите, а не на очите си, не искам да обличат детето ми в розово, не искам билбордове с втълпяване на различното за нормално.
Европейският съюз напълно изтрещя. Де що откачалки има, се събраха да ни дават заповеди какво да правим, какво да говорим и как да се държим. Имаме права в собствената си държава, точно колкото колония.
Двойният аршин на Европа се вижда – против е насилието над жени, но си затваря очите пред това, че в България в един етнос деца раждат деца, това било “културна традиция”. Приемат актове срещу корупцията и сипят обвинения, но се усмихват на Главната Мутра на Републиката и го държат на власт. Искат свободно движение на хора, но приемат висшистите и умните, а ни връщат “другите”.
Време е да се махаме от там, където лудостта се е превърнала в норма, а християнските ценности се погазват всеки ден. България е оцеляла заради ценностите, културата, вярата и традициите си. Европа иска да унищожи всичко това. Да ни превърне в мултикултуралистично стадо, което с розови пера отзад да танцува доволно по улиците и да не мисли.
Няма да стане!
Елена Гунчева
