Приятели ми казаха за един пост на Тошко Йорданов, един от сценаристите на Слави, който е коментирал мнението ми за интервюто на Бойко Борисов в шоуто. И тъй като включването на името ми в тази ядосана, словесна тирада, очевидно цели да ме уязви по някакъв начин, се считам длъжен да му отговоря. Тук. Без да ползвам чужди профили.
Тошко Йорданов задава въпроса „Къде бяхте, когато той и ние стояхме пред Парламента в защита на Референдума?”
Може би е забравил къде е бил самият той.
На 24 януари 2016 г., когато подписите за референдума (кой знае защо написан с главна буква от него) не бяха още събрани, Тошко Йорданов и неговият колега Ивайло Вълчев бяха на гости в моето предаване по ТВ7.
Предаването се казваше „Революция” и спокойно може да се намери в интернет. Сега ще напиша нещо, което Тошко Йорданов не знае или удобно решава да премълчи.
Предаването, в което той участва беше пред водещ, който не беше получавал заплата цели пет месеца.
Екипът, който беше в апаратната, операторите, монтажистите, графиците, студийните техници, нито един от тях не беше получавал стотинка пет месеца.
Аз и хората в ТВ7 не получихме заплатите си дори за Коледа.
Казвам го неслучайно, защото тази година, един от съществените проблеми пред вашия екип, на „Шоуто на Слави”, беше, че той не ви е направил Коледно парти.
Хайде сега си представете, как се връщате в дома си, където са жена ви, децата ви и вие не можете да им купите подарък. Представете си за минутка, че нямате пари да погасявате кредитите си. Въпреки това, аз и хората, които работихме в ТВ7 стояхме 6, а някои и още повече месеца без заплати, защото задавахме точните въпроси на точните хора.
Аз съм журналист от 23 години. Карам кола на 14 години, живея под наем в квартал, който се води работнически. Не в Бояна, не в Драгалевци, не се крия зад високи стени. Не карам джипове и не ходя с охрана.
Не нося часовници за десетки хиляди евро. Аз съм истински журналист. Работя за заплатата, която ми плаща работодателят, за когото работя. Бил съм уволняван.
Независимо от това съм оставал истински журналист.
Който разказва истории. И може спокойно да гледа хората в очите, защото знае, че никога не е изкривявал фактите. Не съм манипулирал.
Не съм допускал да бъда използван за политически игри.
Не само не се срамувам, но се и гордея с работата си. И нещо повече – за да бъдеш журналист, не е важно в коя телевизия работиш.
Важно е да можеш да ходиш изправен.
Да имаш топки, за да задаваш въпросите на силните на деня, а не да ти пресипва гласа.
Апропо, какво мислите днес за Меглена Кунева?
Сещам се за една реклама – за свободата и салама. Свободата, казва Дон Кихот е важна. Така е – аз съм свободен, защото нямам джипове, нямам охрана, но имам съвест.
Интервюто с Бойко Борисов беше провал.
Препрочитайте си песента, която сами сте написали за онези хора чиято „последна илюзия умря”.
Кого ли визират вече те зад думите илюзия? Та онази реклама завършваше с думите на Санчо – и салама е важен, Ваше Благородие.
Любо Огнянов
Истински журналист, автор и водещ на Жега, Революция и Офанзива
Ти не си истински журналист ! Пристрастието ти към ГЕРБ е видимо от Космоса. Истинският журналист поне се опитва да прикрие пристрастието си !