Гледах извънредния брифинг и си представих следното:
Пред нас се изтъпанчиха представителите на траурната агенция към Министерски съвет. Толкова мудно, уплашено, вяло, негативно, насаждащо страх, внушаващо смърт, обезкуражаващо говориха, че по едно време се ощипах за да разбера, дали не сънувам.
Мамка му, а и измежду тях и ГЕНЕРАЛ – военен ГЕНЕРАЛ /Мутайфчийски/.
Та се сетих за книгите, които съм чел за Втората световна война или филмите правени по нея. Тогава, за да окуражат хората, говореха смело, убедително, създаваха песни, пееха, танцуваха, радваха се на всяко новородено… Поддържаха хората живи, макар, че бяха мъртви от глад. Издигаха в герои всеки, който помагаше на армията в битката срещу врага, или помагаше на лекари и спасители. Раздаваха значки, награди, медали. Целта им беше да не пада духът на народа. Да го накарат да бъде сплотен и да ги следва. Да ги слуша и изпълнява всичко, което му се каже. Да излязат с голи ръце да защитават Родина и чест. Да пазят България и народа ѝ. Да не ги е страх от войната или смъртта.
НЕ И СЕГА.
Сринаха духа на хората.
Сринаха самочувствието му.
Сринаха човешкото в него.
Плашат го с всеки изминат ден.
Ограничават го. Крадат го. Смачкват го.
Да ви имам и подхода.
МЕРЗАВЦИ.
Ако – не дай си Боже, България влезе във война, същите тия ще ни дават “КУРАЖ” да се бием и защитаваме Родината.
Ало… Напуснете Родината. Тя няма нужда от страхливци като вас, които да насаждат страх в духа на Българския народ.
Сега разбрахте ли, защо никой не ви слуша и не ви бръсне и за стотинка?
