Учудващо е каква арогантност и неуважение към България, абсолютно неприсъщи за поведението на толкова високопоставен дипломат, се излъчват от статията за македонската редакция на Радио “Дойче веле” на г-жа Гудрун Щайнакер – зам.посланик на Германия в София (2006-2009) и посланик в Скопие (2011-2014).
За първи път чуваме от официален представител на германската страна признание за генезиса на партия ГЕРБ и политическата кариера на Бойко Борисов. В статията се съобщава нещо, което отдавна знаехме – че ГЕРБ е създадена с целенасоченото политическо инженерство на баварските християндемократи и със значителната финансова помощ на германските фондации.
По думите на г-жа Щайнакер, които звучат скандално, партийната база на ГЕРБ трябвало да бъде… полицията в страната, в която Бавария сериозно била инвестирала.
Даже името “ГЕРБ” било измислено от близката на Християнсоциалния съюз фондация “Ханс Зайдел”.
Без изобщо да се притеснява от погазването на българските закони, забраняващи чуждестранно финансиране на политически партии, германският дипломат признава това недопустимо вмешателство в суверенитета на една независима страна. И дори се гордее с нещо, от което би трябвало да се срамува.
Всъщност, ако имаха повече уважение към българите, от федералната република можеха поне да изберат по-образовани и кадърни протежета.
Но как да приемем добрите намерения за “въвеждане на ред” и “поставяне под контрол на икономическия и престъпен елит” в България, когато за тази цел са активирани хора от мутренско-милиционерските среди, които лесно могат да бъдат държани в зависимост поради съмнителните си биографии.
Бившият дипломат разкрива, че на Запад се надявали “напористият Цветан Цветанов да успее да въведе ред като вътрешен министър”.
Очевидно в Германия са преценили, че това заслужават аборигените на Балканите, че това е нашето ниво – Бойко Борисов и Цветан Цветанов.
Вместо да чувстват вина, че начело на държавата ни са инсталирали представител на криминалните структури и го поддържат повече от 10 години, германците продължават да се намесват в българската политика и дори ни диктуват как да решаваме проблемите със съседите.
Какво дава право на г-жа Щайнакер да коментира българското твърдение, че т.нар. македонски език не е съществувал преди 1945 година и е диалект на българския, като “ненадминато по своята абсурдност”? Фактът, че в своя подкрепа цитира “лингвиста“ Блаже Конески говори колко слабо и едностранно познава този въпрос.
Загърбвайки дипоматичния тон и историческите факти, Щайнакер нарича претенциите на България в спора й с Република Северна Македония “нагъл, ненаучен, нереалистичен и съвсем прозрачен ход с вътрешнополитически мотиви”.
Аз пък смятам, че е недопустимо нейното желание за намеса във вътрешната и външната ни политика.
Но следващото изречение е уникално по своята арогантност: “Германското федерално правителство трябва да използва своето председателство на ЕС, за да призове към разум българското правителство, особено “партийния приятел” в ЕНП – министър-председател и председател на ГЕРБ, да поемат своята отговорност към Европа и да оставят на експертите противоречията около историята и езика.”
Впрочем Германия има най-малко право да ни поучава как да решим т.нар. македонски въпрос. Да припомним на г-жа Щайнакер, че този болезнен за нас проблем до голяма степен се дължи на участието на България като съюзник на Германия в двете световни войни.
Последствията от васалното поведение на цар Фердинанд и цар Борис III, произхождащи от Германия, са две национални катастрофи, териториални загуби и трайно отделяне на стотици хиляди етнически българи извън границите на българската държава.
След тази публикация на г-жа Гудрун Щайнакер няма никакво съмнение, че германският външен министър не е сгрешил, когато коментира българо-македонския спор с тези думи: „Разширяването на ЕС не може да се блокира от проблеми в двустранните отношения“.
Тогава с тревога се питам: Каква тежест има европейското право, повеляващо, че Брюксел не преговаря за еврочленство с държави с нерешени проблеми със съседите, след като Берлин се отрича от този основополагащ принцип на Европейския съюз?
Дълго мислех как да реагирам на публикацията на г-жа Гудрун Щайнакер, но накрая реших, че най-добрият отговор е моят сигнал до Прокуратурата от 16 юли 2019 г.
В него сезирам Главния прокурор за незаконното финансиране на ГЕРБ от две германски фондации – „Конрад Аденауер“ и „Ханс Зайдел“. Доказателството за това са вербални самопризнания на самия Бойко Борисов, направени пред активисти на неговата партия и германски представители, заснети от десетки телевизионни камери.
Фактът, че до днес главният прокурор не е реагирал на погазването на чл.24, ал.4 от Закона за политическите партии, забраняващ финансиране на партии от чуждестранни организации с идеална цел, говори само за едно – в България назначеният ни от Германия премиер стои над законите.
Велизар Енчев
