На 13 февруари комисията за контрол на спецслужбите ще проведе едно от най-необичайните си закрити заседания, поне в историята на това Народно събрание. Ще бъдат изслушани представители на спецслужбите и прокуратурата за пребиваването в България на лице, свързано с аферата „Скрипал“, което е било у нас по време на „инцидента с Е. Гебрев през 2015 г.“ Работата е там, че за това заседание обществеността научи не от сайта на Народното събрание или от председателя на комисията Димитър Лазаров, нито пък от зам.-председателите й Валентин Касабов и Славчо Велков, а от редовия член Цветан Генчев Цветанов, който в събота от едно лозе край Харманли подробно обясни къде, кога и как ще има заседание (Цветанов го беше „насрочил“ първо за четвъртък), какъв ще е дневният ред, кои ще участват. Разказът на Цветанов бе гарниран с обилна доза размишления за хибридната руска атака срещу България, САЩ и ЕС и други подобни словесни упражнения, характерни за текущия евроатлантически наратив.
Зам.-председателят на комисията от БСП Славчо Велков се възмути и с право пред сайта „Епицентър“ как е възможно подобно нарушаване на правилника на НС, който изисква подобна информация да се изнася два дни преди заседанието. Освен това и други членове на комисията били в неведение, че ще заседават по такъв въпрос. Депутатът попита кой ръководи комисията – председателят й Лазаров, който не уведомява членовете й за заседанието, Цветанов, който не е в ръководството, „или някоя друга държава“.
Свидетели сме на крайно примитивна, на моменти комична, все едно измислена от абдали, акция към пришиването на България към аферата „Скрипал“ като логичните цели на това действие са създаването на мащабен скандал между България и Русия, който да бъде използван за ликвидирането на остатъците от двустранното сътрудничество, включително в енергийната сфера („Турски поток“), създаване на антируски настроения, които да улеснят използването на България за действия срещу Русия.
Въпреки първосигналността, с която се действа в случая, тези цели имат нелоши шансове да бъдат постигнати. На първо място поради пасивността на българския народ, а на второ поради безнадеждната сервилност на управляващите спрямо САЩ, които са единствените изгодополучатели от подобна политика. Това обаче не означава, че трябва да седим отстрани и да наблюдаваме как разни хора с тъпота и упоритост унищожават последните останки от държавността.
Версията, в която ни предлагат да повярваме, гласи, че България е първата страна в света, изпитала върху себе си ужаса на отровата Новичок (за която вече знаем, че не може да отрови никого или може, но само ако е наркоман със стаж). Според нея през април 2015 г. агент на ГРУ под името Сергей Федотов е бил в България, внушава се, че той има отношение към отравянето с вещество „от семейството на Новичок“ на бизнесмена Емилиян Гебрев и още в деня на злодейството е напуснал страната. Същият Федотов е бил част от групата, участвала според британците („хайли лайкли“) в отравянето на двойния руски агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия в Солсбъри през март 2018 г.
Как се стига до тази версия. Първото упоменаване, че в отравянето на Скрипал има замесено трето лице освен Александър Петров и Руслан Боширов, е от 28 септември м.г. в публикация на британския в. „Телеграф“. На 10 октомври руското издание „Фонтанка.ру“ съобщава името на този човек – Сергей Федотов, и разкрива, че той е посещавал редица европейски страни (България не е спомената), а също, че е бил във Великобритания в деня на отравянето на семейство Скрипал.
Първото свързване на думите Новичок, Скрипал и България става на 25 януари в обширна публикация на в. „Капитал“, посветена на отравянето на търговеца на оръжие Емилиян Гебрев на 28 април 2015 г., на негов служител и на сина на бизнесмена няколко дни по-късно. В нея се разказва, че по съвет на лекарите Гербев дал проби за изследване в лаборатория във Финландия. През с.г. финландците му изпращат резултатите, които сочат, че в пробите не са открити забранени от ОЗХО вещества, а по-голямата част пестициди. Един от тях бил Amiton, използван през 50-те години инсектицид, който обаче по-късно бил прехвърлен в категорията на химическото оръжие. Amiton бил от семейството на Новичок, пише „Капитал“.
Думата е произнесена. Връзката България-Гебрев-Новичок-Скрипал-Русия е лансирана публично. В същата статия директно се казва, че никой не разследвал случая на Гебрев, защото той засегнал интереси на депутата от ДПС и издател Делян Пеевски, свързани със завода „Дунарит“, притежаван от Гебрев. Така излиза, че българската държава е в комбина с руските спецслужби, набедени, че единствени използват Новичок, твърде безуспешно, ако изобщо е вярно. Впрочем в статията не е посочено, че Гебрев е тровен само и единствено с Amiton-а от групата на Новичок. Той вероятно е просто един от многото компоненти на веществото, отровило оръжейния търговец и сина му.
На 7 февруари, вече логично и направо неизбежно, се случва това, което превъзбужда Цветанов. Късно вечерта международната група за разследвания „Белингкат“, която си е чиста креатура на британското разузнаване MI5, и руският опозиционен сайт „Инсайдър“, за който има данни, че е просто пощенска кутия на „Белингкат“, публикуват материал, в който свързват в едно Федотов, Гебрев, Новичок, Скрипал. Т.е. това, което е нужно, за да се забърка субстанцията за последващото омазване на ситуацията. По-специално в „Инсайдър“ пише, че третият от „отровителите“ на Скрипал – Федосов, е бил в България по време на отравянето на Гебрев. Посочват се и датите на трите му посещения у нас. Едното му заминаване от България на 28 април съвпада с деня, в който е отровен оръжейният търговец. Посочена е и отровата – вещество от семейство Новичок.
Как разследващите журналисти са установили датите, на които Федотов е бил у нас? Как може да имат достъп до такива бази данни? Най-логичното е да допуснем, че информацията им е подадена от британските служби, които пък я имат от българските, много вероятно още от миналата есен.
На 8 февруари българските и големи чужди медии започват да раздухват публикацията на „Белинкаг“ и „Инсайдър“.
На 9-и завърналият се от САЩ Цветанов, вероятно предварително „подкован“ по темата, вече определя кога и къде ще заседава парламентарната комисия. На следващия ден пред бТВ той разгръща темата, присъвокуплява към нея неизбежната според него руска намеса в българските избори, старателно рецитира опорните точки на антируската западна пропаганда, помагайки си с пръстите на ръцете. Трогателно намира оправдание на действията си с думите: „Когато излиза такава информация в определени медии…“
Няма информация. Има манипулация, която се крепи на лъжливото твърдение, че Гебрев е отровен с Новичок, и се прави внушение, че това е извършено от лице, за което британците твърдят, че има отношение към аферата „Скрипал“. При това манипулацията е разположена така във времето, че се навързва с посещението на Цветанов в САЩ, разгръщането на темата в българските медии в дни, бедни откъм новини, за да изпъкне още повече, удобно отработена в обзорно предаване от самия Цветанов. Съвсем на място си беше и въпросът на водещата: „Ще гоним ли руски дипломати?“ Цветанов не отговори, но още от аферата „Скрипал“ знаем, че вторият в ГЕРБ е бил за крути мерки спрямо руското посолство. Бойко Борисов го каза.
Фактически в края на миналата седмица бяхме свидетели на създаването на „информационна вълна“, призвана в един момент да заживее собствен митологичен живот, отделно от фактите, а Цветанов в нея е просто, макар и важна, но все пак само пешка.
В историята с „българския Скрипал“ обаче има много важен нюанс. Тя е не само част от антируската офанзива на САЩ и агентите им на влияние, но е и елемент от разчистването на сметки в родната ни политико-криминална действителност. Основания за това дават очебийните опити на медии от кръга „Капитал“ да пришият към тази мътна история вездесъщия Делян Пеевски, спецслужбите и прокуратурта, като се обявят едва ли не за руски агенти и така да се хвърли петно върху режима на Бойко Борисов в очите на западните му партньори. Всуе, колеги. Те прекрасно си знаят с кого си имат работа и това засега прекрасно ги устройва.
По-интересна е втората линия. Още вечерта в неделя започна „замазването“ на Цветан-Цветановите обвинения срещу Москва.
Бившият шеф на ДАНС, бивш вътрешен министър и бивш началник на руското направление в НСС Цветлин Йовчев в предаването „120 минути“ на бТВ коментира, че в отравянето на Гебрев не е участвала руската държава, нарече покушението „нескопосано“, но и предположи, че има вариант руски агенти да са излезли от контрол, т.е. „Владимир Путин няма контрол върху системите за сигурност.“ Изявлението на Йовчев бе типичен опит да се засити вълкът и да остане цяло агнето. Хем са руснаци, но не съвсем. Нещо като: „Извинете, ама нали разбирате как стоят нещата“. Цветанов остана крайно недоволен от думите на Йончев и това е показателно.
В понеделник стана още по-интересно. След среща при Бойко Борисов със Сотир Цацаров, МВР-шефа Марин Маринов, хора от спецслужбите и британската посланичка Ема Хопкинс главният прокурор обяви, че в кръвта на Гербев и сина му е открито веществото хлорпирифос, силно токсичен инсектицид, използван в селското стопанство. Тези отрови се продават свободно на земеделците. Няма новичок. Фактически със своето изявление Цацаров унищожи построената от британците, „Белингкат“ и българските им партньори схема. В следващите дни това твърдение ще бъде поставено под съмнение, ще ви замерват с химически вещества и формули, но българската държава отхвърли публично и официално, и пред британския посланик, че сме свидетели на „Скрипал-2“.
Поведението на Борисов и Цацаров повдига въпроса: Опитва ли се министър-председателят да съхрани поне нещо от българо-руските отношения и да противодейства на опитите на Цветанов да ги разруши по американска команда. Приказките, че двамата продължават вече десетгодишната игра на добро и лошо ченге, може и да минават за пред електората и членовете на ГЕРБ, но от доста време са видни разминаванията между тях, особено във външната политика.
Вижда се, че американците, след като претърпяха неуспех със спирането на газопровода „Северен поток-2“, пренасочват усилията си към „Турски поток“. На тях им трябва някакъв политически успех. Ако Цветанов и задграничните му ментори успеят да предизвикат мащабен скандал с Русия и по тази линия да оказват натиск над Борисов, то перспективите пред минаването на „Турски поток“ през нашата страна рязко ще намалеят, особено на фона на гръцката конкуренция. На Цветанов „потоци“ не му трябват, той си има апартаменти, но Борисов поне на думи декларира, че иска да съхрани транзитната функция на българската газопреносна мрежа. Няма как да е случайно, че пак в понеделник Екатерина Захариева съобщи и то в аванс, че очакваме на 4 март посещение на руския премиер Дмитрий Медведев. Много е възможно, ако скандалът се раздуха, тази визита да бъде под въпрос. Създаде се впечатление, че българската държава се опитва да предотврати именно подобно развитие на нещата. Един вид: „Спрете се. Ще стане по-лошо“.
Любопитно е дали Цветанов е знаел за готвеното посещение на руския премиер. Не е изключено по силата на позициите, които има. Още по-любопитно е, че на 4 март се навършва точно една година от отравянето на семейство Скрипал
автор: Георги Георгиев
