Истината е, че правителството изобщо не знае какво да прави. Ако бяха убедени в мерките – щяха да ги въведат веднага. А сега пак чакаме обществената реакция, за да може в четвъртък Борисов отново да играе ролята на доброто ченге. Пак ще има медийни танци, анализатори на повикване и полуексперти, които да затъмняват тоталната управленска импотентност.
Не мога да преценя необходими ли са тези мерки или не. Знам само, че е безумно да обявиш само тях. Дигиталният премиер трябваше да е до здравния министър, за да каже как държавата ще компенсира всички засегнати от новите действия. Какво правим с подавачките в магазините, които не продават храни? Как фризьорките ще си платят сметките? Работещите в ресторанти нямат ли деца за които да се грижат? Ами работниците във фирмите, които ще затворят?
Здравето на хората е най-голямата ценност. Но такава е и тяхното препитание. И именно оттук идва целият проблем днес. В началото на годината много от тях бяха оставени без никаква помощ и подкрепа. Ключовото отсъствие на премиера от обявяването на новите мерки ме хвърля в тежко подозрение, че сега пак ще е същото. Напук на уверенията, че “гладен никой няма да остане”….
