На 23 ноември православната църква отбелязва успение на св. Александър Невски, а един символите на София чества своя храмов празник. Тази година се навършват 95 години от освещаването на патриаршеския храм-паметник. Храмът е завършен през 1912-та. Осветен е през 1924 г., когато е обявен и за паметник на културата. Катедралата св. Ал. Невски е вторият по големина православен храм на Балканите. Сградата се простира върху повече от 3100 кв. м и побира 5 хиляди души.
Храмът е изграден по предложение на българския политик и общественик Петко Каравелов (1843 г.-1903 г.). Първоначално е било решено той да бъде издигнат в Търново, но българският княз Батенберг (управлявал 1879-1886 г.) настоява да е в София. Една част от средствата за построяването на храма се отпускат от държавния бюджет, друга от дарения на видни граждани, включително и от княз Батенберг, който дарява сумата от 6000 златни лева.
На 19.02.1882 г. се полага основният камък, но строежът започва по-късно – през 1904 г. Храмът е завършен едва през 1912 г., а е осветен чак през 1924 г.
Осветен е със специална церемония от 12 до 14 септември 1924 г. Същата година е обявен за паметник на културата, а през 1951 г. – за Патриаршеска катедрала. Всяка година традиционните празници на храма се отбелязват на 30 август – деня, в който през 1724 г. мощите на княз Александър Невски са пренесени и положени в построената в негова чест и памет Александро-Невска лавра в Санкт Петербург, и на 23 ноември – денят на неговото успение.
