Днес всеки европеец трябваше с гордост да може каже: „Аз съм Италия”! Това трябваше да бъде обща болка и грижа на Обединена Европа през последните седмици, след като стана ясно, че на Апенините се появява бързо разрастващо се огнище на вируса COVID-19. А как се гаси пожар – като в ядрото му се хвърлят максимално сили и ресурси за потушаването му. Така експедитивно Европейската комисия трябваше солидарно да мобилизира европейските държави, които да изпратят полеви болници и лаборатории, лекари и медицински сестри, медикаменти, апаратура, маски, ръкавици… Да направи всичко необходимо, за да помогне на Северна Италия, където през последните дни вирусът отнема по 500-600 човешки живота на ден, а красивите градове на Ломбардия и Венето се превръщат в призрачни.
Това щеше да се случи, ако европейската солидарност не беше просто една красива мантра, която се оказа куха и фалшива. Когато преди години се случваха терористични актове, европейските лидери се снимаха с плюшени мечета и сърчица, издигаха се лозунги „Аз съм…”. Но днес няма и помен от европейска кампания „Аз съм Италия”!
Огромната брюкселска бюрокрация буквално проспа двата месеца между първите тревожни сигнали за коронавируса и влизането му в Европа. Брюксел, който има регулации за дължината на краставиците и щастието на кокошките, не създаде никакви общи правила за защита на своите граждани, за оборудване на болници и укрепване на здравните системи. Националните държави бяха оставени да се спасяват сами, а в това време еврочиновниците зациклиха върху „важните” теми – правата на джендърите, въглеродната неутралност, „руската заплаха”. Пълна неадекватност и престъпно безхаберие!
Грозното лице на европейската антисолидарност се видя, когато в Италия ситуацията с епидемията стана драматична. Да напомним – Италия е страна, основателка на Европейския съюз, един от темелите на европейската цивилизация – антична, християнска, ренесансова. Но помощ за италианците и тяхната здравна система дойде не от европейските институции и от „братята” европейци. Помощта – навременна, мащабна и безвъзмездна – дойде от Китай, от Русия, от Куба и Венецуела! Един след друг на летищата в Италия кацнаха десетки самолети с обучени лекари – вирусолози и инфекционисти, с медицинска техника, защитни облекла и лекарства.
Защо богатите европейски държави не можаха да отделят дори символична подкрепа за съюзника, а държави от други политически и цивилизационни системи могат!? Оказа се, че здравните системи на социално ангажираните държави са много по-ефективни от тези, в които здравето е „стока” и грижата за човека е търговска „услуга”.
Италианците днес трогателно и искрено благодарят на Китай, на Русия, на Куба и Венецуела. И това чувство ще остане в националната памет, защото истинските приятели се познават в дни на изпитания.
А митът за европейската солидарност и съвършенството на евроценностите скоро ще бъде преболедуван от нашите общества – окончателно и безвъзвратно! След това ще останат въпросите: Къде беше Брюксел? Къде е „социалната” ПЕС и „християнската” ЕНП, когато хора умират от вирус, а утре милиони ще тънат в мизерия!? В какво се превърна Европа (родила идеята за хуманизма), ръководена от чиновнически цинизъм и неолиберално самодоволство? Въпроси, на които гражданите съвсем скоро ще дадат ясен и категоричен отговор: Европейският съюз е в политически и нравствен колапс!
Светлана Шаренкова
